10. Държавно и административно устройство на България (ХІІІ-ХІV в.)

 

Близо двувековното византийско владичество оказва влияние в/у административната уредба и институциите на Втората българска държава. Повечето названия на държавни чиновници и титли са от византийски произход. Все пак се забелязват редица сходства с Първото българско царство – тя все още е централизирана монархия с върховен владетел.
1) Владетелска институция – По силата на теикратичната представа за властта на владетеля, той имал правото да разделя, подарява, заменя или завещава своите земи. М/у държавното съкровище и царската хазна нямало разлика. Това обуславя и мястото му в международните отношения – той участвал в дипломатическите срещи с други владетели. Владетелят е върховен съдия, законодател и военачалник. Владетелят имал върховната власт и в църковните дела. (Иван Асен и борбите му да възстанови патриаршията). Той посочвал главата на бълг. Църква и можел да от отстрани от поста. (Теодор Светослав остранил Йоаким 3ти). Византийската традиция оказва влияние в/у титлите на бълг.цар. След битката при Клокотница Иван Асен се нарича „цар на българи и ромеи“, като се се вижда тенденцията към изравняване с византийския император. Бълг. цар носел златна корона, обсипана с бисери, широк лорос, който кръстосвал на гърдите, червени обувки, пурпурна мантия, скиптър с кръст. Под влияние на Византия владетелят се подписвал с червено мастило.
През 13-14 век – промени в унаследяването. Преки наследници били синовете,но не задължително първородния син. Ако наследникът е малолетен – регентски съвет(царицата, патриархът, близки роднини). Ако няма деца- братя, племенници и т.н. болярският съвет отреждал короната при липса на преки наследници.(деспот Михаил 3-ти Шишман) . По рядко смяната на владетел ставала отвън или чрез преврат.При Иван Александър е налице едно поделяне на царския титул м/у наследниците.Това е опит на ЦАр Иван Александър да засили контрола на царското семейство над отделни области.Център на апанажното владение на Иван Срацимир – Видин, а на Иван Асен 4ти-ПРеслав,Иван Шишман поел Търново.

2) Висши функционери и сановници в управлението
Един от най-важните органи на властта – болярският съвет, състоящо се от т.нар, велики боляри. Най-често владетелят лично назначавал дворцовите служители. Великият логотет – пръв министър и сътрудник на царя, посрещал дипломатически пратеници. Протовестиарият – управител и надзорник на държавното съкровище; протостратор – висш военачалник; епикерний – виночерпец. Повечето от имената са от византийски произход. Но има и български титли – велик войвода – вероятно замествал царя в предводителството на армията. Столникът се грижел за пиршествата. Имало и титли, които имали по скоро престижен характер – деспот, севастократор, кесар. (Алексей Слав, севаст. Стрез ,деспот Яков Светослав).

3) Административно устойство: България е разделена на отделни административни области – хори. При Иван Асен хорите са 9 обхващащи три области- Мизия, Тракия и Македония. (Белградка, Браничевска, Търновска, Карвунска, Крънска, Боруйска, Скопска, Деволска, Прилепска). Всяка хора има главен град. Управителят се казва дук или кефалия. Висши управители на областите са севастите. Хорите се делят на катепаникиони,  начело с катепан. Броят на длъжностните лица които събират данъците или възлагали различни повинности непрекъснато растял. Наблюдава се парадокс – въпреки че владетелят имал неограничени права той не можел да обуздае сепаратизма .